Скъпи читателю! Първи октомври е Ден на българската поезия. Затова в

...
Скъпи читателю! Първи октомври е Ден на българската поезия. Затова в
Коментари Харесай

Стихотворения от съвременни български поети

Скъпи читателю! 
Първи октомври е Ден на българската лирика. Затова в този брой на приложението за литература, изкуство и просвета ти предлагаме да се докоснеш до лиричния свят на наши модерни поети. 
Приятно четене.
Атанас Звездинов
Дунавска балада> Левентът Дунав бърза, че отива
да изоре огромната си равнища.
А тичат все подире му реките -
харесват го, задирят го горките.
След него тичат, всяка го желае
и колкото той повече нехае,
пробва всяка да го завладее,
с цел да не помни кой е и къде е.
Но той върви, като добър орач,
като че ли не чува ария или рев.
Ала не знае, че ги носи към този момент,
от тях захласнат, и на тях жертван.
Дори с езиците си най-различни,
те са неустоими, магнетични...
И го обзема някакъв покой:
Нима е той? Нима е към този момент той,
покорен от тези гласове неразбираеми,
само че влюбени, и по тази причина прелестни...
Пред равнищата си стопира обаян,
понесъл нещо и от нещо носен...
Прелива в нея добита мощ,
която изворите е избавила.
И без да се замисля и да знае
чия е тази мощ, и каква е...> > Боян Ангелов
Пожар > Не задълго и единствено един път
предвидимите мисли лежат
сред набор обгърнат от наслойка
и вълна разпростряна надлъж.
Нашироко съзрява пожар,
който цялостни небесната корав,
само че сърцето остава без гръд
и в гръдта се вселява на звяр.
Същества зверовидни площта
разпределят надлъж и нашир,
и фантазията за безконечния мир
ще остане за всички фантазия.
Тежко пада и дълго боли
наранимата мисъл за теб
измежду живота - обезверен вертеп,
върху който дъждец ромоли.>
Валерия Велева  > ***> Отлетя от мен
и последната заблуда.
Долетяха ято гарвани
и изкълваха любовта.
Сега ти по какъв начин ще сториш невъзможното -
да върнеш в мен илюзиите
и да събереш трохите,
останали от любовта?>
Георги Константинов > Най-много...>                На татко ми> В работа търсех шанса си.
Моят самун не беше бял.
В тъмна гора без пътека
в никакъв случай не съм вървял.> Не съм размахвал юмруци
за пари и за жена.
Не участвах в гражданска война.
Не съм ходил на война.> Срещу подлости край мене
постоянно надигах глас.
Но огромните проблеми
уви, не решавах аз.> Бях на работно ходило.
Не със фитнес стигах до пот.
Давах дух, напрягах тяло
за малко по-свестен живот.> Но по този начин и воин не станах
в своя път сив и нелек.
Най-много за мен да кажат:
" Просто добър човек ".>
Даниела Добрева
За падналите долу... > Как по този начин хлътнах в завоя на времето?
В някаква паралелна галактика...
Някой стартира назад броенето,
сенки от предишното тичат след мене...
Стана студено, студ се отключи,
паднал ангел с мен се размина...
Един въпрос от дълго време ме мъчи:
Навлязох ли към този момент в онази зима?
Виелица блъска в очите ми слепи...
Скитам по пътищата като прокудена...
В душата ми очаквам отново да засвети
и ме болят крилете изгубени... 
Ще съумея някак да изхвърча от завоя, 
мислено си споделих: " За мен помолете се! "  
Небето засмя се с вярата моя - 
Ангелът паднал ми даде крилете си...>
Иван Есенски 
Урок по Вавилон> Град от кули - до небето,
че и по-нататък.
И във всяка
навирен е оракул
богоподобен...
И сами на себе си
се молим.
На един език приказваме,
а на хиляди разнообразни -
мислим.>
Петър Андасаров
***> Как да прекрача прага на твойто блаженство, 
по гнилата дъска на мътните ти пристрастености по какъв начин да мина? 
Като щурчето от приказката - с присъщото му твърдоглавие
да приспиваш мързела с ария - и ти си непостижим. > Как да пребивавам на сянка - под слънцето на живота - неприлично, 
когато съм тичал по сянка на орел, неосъществим във висините. 
Как да превия снага и да лазя около блатното ти успокоение, 
когато растежа съм си мерил с върховете на планините! >
Тенко Тенев
Спомен за Икар>      В памет на Стефан Продев> Дълго ще болят очите
от загатна за слънце,
а полетът към него ще им спомня,
че са живели в миналото.
Така е. Винаги тъгуваме
за толкоз отминали неща.
Отлитат облаци, отлитат птици.
И пролет сменя есента.
Остават мемоари, деца,
които ще поемат насладата ни
и на следващия ден обилно ще я раздадат.
Живеем, дълбаем канара,
с цел да намерим извор някой ден... style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >  
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >

 
  class= " MsoNormal " >
  class= " MsoNormal " >

 
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР